България се движи към пети поредни предсрочни парламентарни избори за последните 3 години. Затлачените от години реформи все повече тежат и струват все по-скъпо на данъкоплатците.
Кабинетът в оставка отчете преди две седмици 56% изпълнение на управленската програма за своите 9 месеца съществуване, без да се ясни мерките и теглилките за този резултат, нито пък оценките за работата на отделните министри. За разрешаване на значими проблеми обаче на управляващото мнозинство от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС не му достигна обща политическа воля.
Все повече пари за здраве, но какво от това?
Промяна на сегашния модел на здравеопазване не беше стартирана, но пък бюджетът на НЗОК беше увеличен с рекордния 1 милиард. Премиерът в оставка Николай Денков обяви, че ще се забрани разкриването на нови болници до приемането на нова Национална здравна карта (НЗК) от парламента, но съвсем не е сигурно, че това ще се случи. Факт е, че през годините никоя власт не се е съобразявала с този документ. Едва ли влияние ще окажат и констатациите в последния „Здравен профил на България“, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската обсерватория за здравни системи и политики, според който разходите за болнична помощ в страната представляват 40% от всички разходи за здравеопазване при средно 29,1% в ЕС.
Парламентът може и да не одобри приетите от правителството промени в Закона за лечебните заведения. Но и да ги отхвърли или приеме, те няма да подобрят здравния статус на българите. Просто предвидените за болнична помощ за 2024 г. близо 3.573 милиарда лева ще се разпределят между повече или по-малко лечебни заведения. Всяко от тях, което разполага с лобита във властта, може да разшири базата си с допълнителни легла и така да увеличи още приходите си – независимо че в края на 2022 г. пореден правителствен документ констатира, че 35% от леглата за активно лечение в България са излишни. Не достигат само тези за долекуване и психични заболявания.
Действащата сега здравна карта е приета през 2018 г., когато парите за болници бяха наполовина на сегашните – 1.8 млрд. лева. Болничните легла преди шест години наброяваха 50 927, сега надхвърлят 52 400, а частните лечебни заведения са се увеличили от 114 на 116 към края на 2022 г. по данни на Националния статистически институт.
Много болници и много смърт
Броят на болниците означава повече хоспитализации, но не и повече здраве. Вместо да обвържат разходите със здравния статус на българите, управляващите предпочитат да ги игнорират и да бъдат щедри с парите на данъкоплатците.
Според данни на Евростат, обявени вчера, три български региона са били с най-висока смъртност в ЕС през 2021 г. – Югозападен (390,68 на 100 хиляди души), Северен Централен (387,33 на 100 000) и Североизточен (366,75 на 100 хиляди). Европейските райони с най-нисък стандартизиран коефициент на смъртност във Финландия и Дания са с резултати от 30 до 40 пъти по-ниски от българските.
В същото време Националната детска болница замръзна на идейно ниво. Въпреки че парламентът задължи здравния министър до средата на март да представи план за ускореното ѝ изграждане, оборудване и пускане в експлоатация заедно с план за кадрово осигуряване, решението не е изпълнено. От 80-те години на миналия век темата за детската болница периодично се усилва и заглъхва в дневния ред на властта. Напредъкът е, че от две години поне има избран терен – 40 декара в квартал „Горна баня“, близо до Ортопедичната болница.
КПКОНПИ остана карикатурен символ на борбата с корупцията
България още не е получила втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 653 милиона евро. Първото плащане от 1,37 млрд. евро дойде през декември 2022 г., когато управляваше служебен кабинет. За третия и четвъртия транш на обща стойност над 1,22 млрд. евро България още не е подала искания към Европейската комисия.
49-ият парламент така и не прие всички закони, изисквани по ПВУ, макар че още в началото на общото си управление ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС го поставиха като приоритет. Не са големи шансовете да се случи в оставащите два месеца до изборите. Правилата за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) са сред ключовите теми, по които двете коалиции се разминаха на преговорите за ротацията. Тричленното ръководство трябваше да е избрано в началото на януари, но сега се отлага за неопределено време. Така настоящата КПКОНПИ, която бездруго работи в намален състав, е напълно дисфункционална – и карикатурен символ на борбата с корупцията.
В Брюксел от дълго време очакват и закона за личния фалит, приет на първо четене от парламента преди близо 9 месеца – и не мръднал по-нататък. България остава единствената държава в ЕС, където фалитът на физически лица не е законово регламентиран. Законопроектът е блокиран поради недоволство от много страни – банковата асоциация, омбудсмана, магистрати, частни съдебни изпълнители. Бившият вече председател на правната комисия Стою Стоев (ПП-ДБ) обеща работна група и че няма да се бърза със закона. Последното е спазено.
Вземането на решения в енергетиката е отложено. И не само там.
Пътната карта за енергетиката също чака решение на парламента – ПП-ДБ и ГЕРБ не успяха да се разберат, когато бяха „сглобени“, а сега шансовете клонят към нула. Но ако парламентът не гласува промените в графика за затваряне на въглищната индустрия, приети от правителството през януари след преговори със синдикатите, няма да бъде получен вторият транш по ПВУ. В момента тя съдържа единствено крайна дата за отказ от въглища – 2038 г., а от ЕК настояват за график за постепенно спиране на използването на въглища и горна граница за въглеродните емисии за тецовете на въглища. Докато законодателите избягват ясните решения за декарбонизация на енергийния сектор, напрежението в Маришкия басейн се сгъстява и протестите се подновяват.
За сметка на тази нерешителност, 49-ият парламент действа светкавично, като задължи България да строи нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ с конкретна технология и конкретна компания за строител – „Хюндай“. Крайната цена на проекта още не е известна, нито икономическа обосновка как ще се изплати инвестицията – с каква цена на тока.
Парламентът не си е свършил работата и по закона за лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Налага се да направи някои промени в приетия вече закон за разобличителите, така че от разпоредбите му да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги. Също и да отпадне пречката да се образува производство по сигнали за нарушения, извършени преди повече от 2 години. Тази норма съществуваше и в първоначалния вариант, но отпадна – и сега отново е заложена в проекта за изменения и допълнения.
Съдебната реформа – много шум за нищо?
Разпадането на управляващото мнозинство провали единствената реформа, стартирала с промените в Конституцията – съдебната. Проектът на нов закон за съдебната власт, публикуван в началото на март за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, е нейният следващ етап. Предвидено е разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета – на прокурорите и на съдиите, след което може да започне процедурата за избор на нов главен прокурор, както и други промени, чиято цел е да извадят задкулисието от съдебната система.
Този път ГЕРБ и ДПС не опраскаха съдебната реформа още на старта, както направиха с конституционните промени през 2015 г., а на нейния втори етап – блокираха я, опитвайки да дискредитират довчерашните си партньори от ПП-ДБ. Последствията са, че няма гаранции дали следващият парламент ще продължи реформата и по какъв начин. Дотогава настоящото статукво запазва влиянието си, изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов – поста си. А обществото губи надеждите си за справедливост.
автор: Емилия Милчева
Източник: DW
